Ако имаше река, която да преплувам,
мислите си да изчистя,
да престана аз да се вълнувам
от толкоз спомени лъчисти.
Ако имаше път, който да измина,
да избягам, ако бих успяла,
да не чувам аз за тебе нищо,
да не виждам в сън усмивката ти вяла.
Ако имаше вятър, отнякъде дошъл,
съзнанието ми да успокои,
боса по скалистия чакъл
бих бродила със дни.