Jun 14, 2020, 8:02 AM

Ако искаш да има Утре... 

  Poetry » Love, Phylosophy
801 4 6

Ако изобщо някога се спреш

и нямаш обич за обичане,

тогава този свят ще разбере

на гибел колко го обричам.

Ще дойде царството на сенките.

На всичко тленно изпод камъка.

На тежки смърти в старо време,

които искат мъст за раните.

Реките ще потънат в себе си,

моретата ще се изпият бавно.

От сол ще гине всяко цвете, 

за капчица живот тъй жадно. 

Ще секнат песните на птиците. 

Пожари ще изпепелят горите. 

И всяка твар изплезила езика си, 

ще моли дъжд от Господ, да изсипе

Ала аз в порой ще заридая. 

И мъката ми на потоп ще рукне. 

Това начало на самият край е. 

И няма вече да го има - утре. 

Ти, някога ако изобщо искаш, 

да няма в думите ми черна клетва, 

не спирай никога да ме обичаш! 

И ще оставя този свят на светло...

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??