Ако искаш да има Утре...
Ако изобщо някога се спреш
и нямаш обич за обичане,
тогава този свят ще разбере
на гибел колко го обричам.
Ще дойде царството на сенките.
На всичко тленно изпод камъка.
На тежки смърти в старо време,
които искат мъст за раните.
Реките ще потънат в себе си,
моретата ще се изпият бавно.
От сол ще гине всяко цвете,
за капчица живот тъй жадно.
Ще секнат песните на птиците.
Пожари ще изпепелят горите.
И всяка твар изплезила езика си,
ще моли дъжд от Господ, да изсипе
Ала аз в порой ще заридая.
И мъката ми на потоп ще рукне.
Това начало на самият край е.
И няма вече да го има - утре.
Ти, някога ако изобщо искаш,
да няма в думите ми черна клетва,
не спирай никога да ме обичаш!
И ще оставя този свят на светло...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
