Jul 30, 2015, 11:21 PM

Ако искаш да сме двама

  Poetry » Love
1.1K 0 9

      А КО   ИСКАШ   Д А   С М Е   Д В А М А

   

 

 

                                  Лъх от рози изпрати ми,

                                  слънчев празник сътвори ми,

                                  две звънчета полудели,

                                  от цвят – пролетни дантели.

 

                                  Много, за да те обичам,

                                  направи след теб да тичам –

                                  влюбена на твойто рамо

                                  ще почивам с нежност само.

 

                                 Ако искаш да сме двама

                                 с нашата любов голяма,

                                 то от обич отмалели

                                 нека се запалим цели!

 

                                 И пожарът да не гасне,

                                 а в сърцето все да расне!

                                 пламъкът да се превръща

                                 в обич чиста, всемогъща..

 

                                

                             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно, мелодично, нежно и невинно. Красива любов. Поздравления.
  • Стихотворението е много хубаво.Този огън и пламъчета на любовта изгарят и греят до края на живота.браво Тони.
  • Ник,Радвам се, че ти харесва. Много се чудих дали да го пускам,
    защото елюбовно и малко не ми подхожда, но тя, любовта, е жива в мен
    и без нея съм нищо. Затова реших,челюбовта няма възраст и заслужава посвещения.Прохладна вечер ти желая и извинение за изядената буква в коментара ми към тебе!Никола, благодаря ти от сърце за вниманието.
    Дано се разхлади, за да е приятна вечерта!
    Йоана - радвам се на тввоя коментар от сърце. Бъди благословена!
  • Сладко е Поздрави!
  • И аз харесах, Стойне!Бъди и пиши да ни радваш!
    Поздрави от мен и хубав ден!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...