Студено е тук. Сълзите ми стават на сняг.
Пътят пред мене е вече ледено бял.
Няма надежди, които да ги стопят.
Поне да е киша напред. Поне да е кал.
А то е пързалка. Сега едва се върви.
Искам да тичам. Треперя. Конкретно стоя.
Подобно на панти ръждясват всички мечти.
Викът ми прилича на гробната тишина.
Мастилото синьо, сякаш е мъртво от студ.
Искам да пиша вече с червено мастило.
Птиците даже ме мислят за някакъв луд,
Който зазижда огън във топла камина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up