Студено е тук. Сълзите ми стават на сняг.
Пътят пред мене е вече ледено бял.
Няма надежди, които да ги стопят.
Поне да е киша напред. Поне да е кал.
А то е пързалка. Сега едва се върви.
Искам да тичам. Треперя. Конкретно стоя.
Подобно на панти ръждясват всички мечти.
Викът ми прилича на гробната тишина.
Мастилото синьо, сякаш е мъртво от студ.
Искам да пиша вече с червено мастило.
Птиците даже ме мислят за някакъв луд,
Който зазижда огън във топла камина. ...