Ако ледът се стопи, какво ще остане

Jan 24, 2013, 9:25 PM

Poetry

476 0 3

Студено е тук. Сълзите ми стават на сняг.

Пътят пред мене е вече ледено бял.

Няма надежди, които да ги стопят.

Поне да е киша напред. Поне да е кал.

А то е пързалка. Сега едва се върви.

Искам да тичам. Треперя. Конкретно стоя.

Подобно на панти ръждясват всички мечти.

Викът ми прилича на гробната тишина.

Мастилото синьо, сякаш е мъртво от студ.

Искам да пиша вече с червено мастило.

Птиците даже ме мислят за някакъв луд,

Който зазижда огън във топла камина.

Зад мене е цветно, килим от уханни цветя.

Животът е права, отдавна не е кръговрат.

Мисля на място. Замръзващо си мълча.

Обсебен съм сякаш до кости от белия цвят.

На кръста, шушулки се впиват във моите длани.

Не кръв, а потича от тях въпрос след въпрос.

Ако ледът се стопи, какво ще остане

да ме крепи, да съм част от духа на Христос?

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Cvetelinova-Bagra (Багра Цветелинова)

2013-01-25T14:14:24+02:00

Страхът да се стоплим е напълно достатъчен, да ни държи далеч от духа на Христос!
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

2013-01-25T00:07:49+02:00

!
zefpet (Илко Карайчев)

2013-01-24T23:14:45+02:00

!!!