… ако лесното е объркващо, а трудното недостижимо… Вечността е нирвана…
… ако лесното е объркващо, а трудното недостижимо…
Вечността е нирвана…
Увисна смисълът. Неизживян…
И няма нищичко по-лесно
от черепа ми някой мъж пиян,
да пие и да пее песни…
От глезена ми – топла бяла глина,
грънчар да ме извае с дълги пръсти.
И някоя девойка с оловина
да пие образа ти… чак до втръсване…
А сивото ми да опръска залезът
със капчици, до розово, свенливост.
Да съм прашец – безбожно да те галя.
В мига, Небето, Вечност да налива…
Не минах, дъх планински, сред жита.
Останах. Разлюляна. Огнедишаща…
Дори след себе си Надежда ще плета.
И по Небето стихове ще ти напиша…
© Таня Георгиева All rights reserved.
