Ако можех да бъда звезда,
за последно изгряла в небето,
бих достигнала твойта горда душа,
лъч от обич бих забила в сърцето.
Ако можех да бъда вълна,
силна, мощна, родена в морето,
бих приела образ на горда жена,
но запазила в мене детето.
Ако можех да бъда сълза,
във очите ти бих оживяла,
в капка сол от греховна душа
във сърцето ти бих се разляла.
© Живка Георгиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
