Ако можех
Ако можех детството да върна
и да видя в него, щом надзърна,
малкото момиче с двете плитки,
скътало в сърцето си усмивки.
Ако можех в младостта да ида,
с първата си обич да се видя,
без да мисля - знам, ще се затичам
и ще вярвам пак, и ще обичам.
Ако можех там да се завърна,
малката си рожба да прегърна,
в детските очи да разгадая
пътя ми житейски чак до края.
Ако можех още да мечтая
сама нощем в тъмната ми стая,
бих отишла вечер да танцувам
и безгрижно да се налудувам.
Ако можех днес да разбера
болки и обиди как да спра,
как да простя и да продължавам
да живея и да се надявам.
Ако можех назад да се върна,
вярата ми в тебе да прегърна,
нямаше аз нощем да будувам,
нямаше и будна да сънувам.
...
Нямаше да мисля защо тичам
все към теб и още те обичам.
© Лилия Велчева All rights reserved.
