Nov 15, 2008, 8:55 PM
Ако можеше земята да говори
Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни.
Щеше в себе си да скрие всяко зрънце,
да прекърши онзи стрък на суетата,
дето плевелно се хваща,
и без слънце -
в най- дълбокото на хората.
В душата.
Ако можеше земята да говори.
Да ни каже...
колко мъка е събрала,
колко тежки са ни стъпките отгоре,
как разкъсваща е всяка магистрала.
Щеше всички да погълне,
дето дращеха
и строяха по невинната и почва.
Не повярвахме, че тя не ни е мащеха.
А убиваме я всеки ден...
Нарочно.
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни.
Щеше в себе си да скрие всяко зрънце,
да прекърши онзи стрък на суетата,
дето плевелно се хваща,
и без слънце -
в най- дълбокото на хората.
В душата.
Ако можеше земята да говори.
Да ни каже...
колко мъка е събрала,
колко тежки са ни стъпките отгоре,
как разкъсваща е всяка магистрала.
Щеше всички да погълне,
дето дращеха
и строяха по невинната и почва.
Не повярвахме, че тя не ни е мащеха.
А убиваме я всеки ден...
Нарочно.
© Елица Стоянова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Така е.
После дълго ще ни боли, после ще си платим...
с лихвите!
Поздрав! -
Много хубав стих, Ели!
-
Много ви благодаря!
-
"Без завеса и без прожектор по Земята вървим. И не можем да не усетим, когато я боли..."
Права си!
Поздрави, Ел! -
Поздравления за прекрасния стих, Елишка!!! Ах, колко си права!!!
-
Поздравявам те за стиха и позицията!
Наскоро гледах "Неудобна истина", документален филм на Ал Гор за глобалното затопляне. Като че ли свикнахме с тази фраза и вече почти не й обръщаме внимание, но нещата са много по-стряскащи, отколкото си мислим... -
Благодаря на всички, отбили се тук!
Апелирам да се замисляме повече и поне, което зависи от нас, да го правим, за да не допринасяме допълнително за замърсяването и разрушаването на природата! -
Доволна съм, че наминах! Браво, Ели!
-
Силен стих!!! Много силен!!!
-
..Супер е..
-
Земята говори мила и снощи е говорила и то доста осзателно е казала на моите съграждани, Софианци, колко е недоволна! Защо изпитваме неистов ужас в момента в който ни заговори, но никога не я разбираме!
-
Тя говори,Елишка,това е нейният глас,с твоя прекрасен тембър...
Чудесна си,скъпа, прегръщам те! -
Убиваме я...
за жалост е така -
Много хубав стих, Ели! Браво!
-
Силно и замислящо...
-
болка е...прегръщам те с обич, мила Елишка.
-
Браво Ели!
Хора като теб и Криси, трябва да ни напомнят за стоновете на Земята.
Прегръщам те, миличка! -
Хареса ми.
-
Земята е свидетел на всички човешки радости и мъки.
Тя страда по свой начин, който ние не можем да разберем.
Поздрав за текста! -
Много гушки от мен, прекрасна!
Пишеш разкошно! -
"Ако можеше земята да говори,"
Тя е жива, говори, диша...но ние сме глухи за нейните стенания...
Браво Елишка! -
Който има уши - да слуша!
Който има очи - да гледа!
Земята плаче!
Но много малко са хората, като теб, които го усещат.
Поздрави искрени за хубавият стих!
от Несръдливото Шкафче
-
Много хубав стих. Поздравления!
-
може може ... ще ти се невиди на враческият стих ...
-
Говори ни, Ели. Но не я чуваме. А трябва!
Поздрави! -
Много точно казано!
Поздравявам те! -
Изцяло споделям мислите ти, Еишка! Колко сме лоши хората...Милата, измъчена Земя...
Радвам се, че можах да те прегърна в Казанлък, момиче талантливо! Прегръщам те и сега!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Прекрасен стих!!!
Ех,ако наистина можеше да говори...
Поздрав и прегръдка!!!