Ако можеше земята да говори,
като майка да заплаче...
Под краката ни.
Щеше цялата от срам да се отвори,
да поеме във утробата вината ни.
Щеше в себе си да скрие всяко зрънце,
да прекърши онзи стрък на суетата,
дето плевелно се хваща,
и без слънце -
в най- дълбокото на хората.
В душата.
Ако можеше земята да говори. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up