Dec 28, 2008, 11:42 AM

Ако неповторимото зове

  Poetry » Love
588 0 1
Зная, че ще помниш дълго страстта
на предишните ни срещи.
Зная, че ще чувстваш дълго
върху своите устни целувките горещи.
Зная, че ще искаш в съня си
моите ръце теб отново да прегърнат.
Зная, че ще молиш пак за нас
звездите по небето да се върнат.
Зная, ще ме търсиш ти навсякъде
и душата ти ще плаче за любов.
Има ли в огнището жарава,
запали от нея огън нов,
не оставяй пепел да стане
толкова неповторима любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Ченкина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...