Ако някога
Ако някога слънцето мръкне
и звездите за теб не блестят,
ако търсиш пак начин за връщане,
ще ти трябвам ли аз за из път?
Ако птиците в утрото млъкнат,
онемели от страх и лъжи
и изчезне в зениците огънят –
ще ти трябват ли мойте очи?
Ако вятърът в клоните стихне,
наранен с не една суета
и в ръцете ти Юда издъхне,
ще ти трябва ли мойта душа?
В онзи миг, след предателство жалко
в моя пристан за малко се спри...
Ще затворя дълбоките рани,
ще изтрия две скрити сълзи.
Ще ти дам шепа обич и вяра –
моят свят е за теб свобода.
Коленича сега до олтара
в онзи храм, окрилил любовта.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
