Ако някога
Ако някога се позная в стиха ти,
ще протегна най-добрата ръка,
тъй както заключвам в съня си
стръкче от моите сини цветя.
Ако някога почна в мен да се губя
като вяра удавена в бърза река,
обещай ми тихо да ме събудиш
с търсена дума, макар само една.
Ако някога плача от толкова сиво,
а пък навънка извива се ярка дъга,
изпий от очите ми всичкото вино,
да видят в твоите лъч светлина.
Ако някога почна пак да зимувам
в лятото, сякаш няма вече слънца,
остави ме, аз все така си тъгувам,
мойта любов е скрита във есента.
Ако някога тихото в мене познаеш,
прегърни ме и ще почне вън да вали
дъждът особен, който винаги ухае
на сбъднатост, а не на уморени дни.
© Ани Монева All rights reserved.
