Oct 14, 2008, 8:37 AM

Ако някога 

  Poetry » Other
1834 3 34
 

 

Ако някога се позная в стиха ти,

ще протегна най-добрата ръка,

тъй както заключвам в съня си

стръкче от моите сини цветя.

 

Ако някога почна в мен да се губя

като вяра удавена в бърза река,

обещай ми тихо да ме събудиш

с търсена дума, макар само една.

 

Ако някога плача от толкова сиво,

а пък навънка извива се ярка дъга,

изпий от очите ми всичкото вино,

да видят в твоите лъч светлина.

 

Ако някога почна пак да зимувам

в лятото, сякаш няма вече слънца,

остави ме, аз все така си тъгувам,

мойта любов е скрита във есента.

 

Ако някога тихото в мене познаеш,

прегърни ме и ще почне вън да вали

дъждът особен, който винаги ухае

на сбъднатост, а не на уморени дни.

 

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??