Ако някога...
Ако някога...
Всичко под небето…
… за теб…
Плачат рубини
вместо сълзи…
Казваш, ужасна съм,
но вътре в теб
ти си толкова…
… отблъскващ,
колкото и аз.
Празен гръден кош,
обгърнат с ръце…
Силно боли!
Целият свят…
… за теб!
Но те няма…
Не мога да дишам,
когато си далеч.
Ако се върнеш…
… някога…
набери ми букет
от мраморни скали…
Като тях съм сега,
безчувствена,
безизразна,
студена…
Без живот!
Раздавам душата си
без жал и забравям
какво съм дала.
Само едно…
ако някога се върнеш…
ако някога дойдеш за мен…
в този ден, знай,
пак ще живея!
Всичко под небето…
… за теб…
© Стефка Георгиева All rights reserved.
