Apr 10, 2020, 9:04 AM

Ако някой ден те разобичам... 

  Poetry » Love, Phylosophy
1252 2 10

Когато някой ден те разобичам,

защото няма помен от сърцето ми,

и вече никому не се обричам – 

в юмруци ще втвърдя ръцете си. 

Тогава тялото ми ще е чуждо. 

Непознато и студено. Като лед. 

Отдавна, непрегръщано от нужда. 

Болезнено, забравено. От Теб. 

Наистина не може да е честно – 

да фантазирам как се размразявам... 

Дали замръзването ще е толкоз лесно, 

ако не бях осъден да забравям... 

И ако някой ден в разделно време, 

душата ми престане да е ничия, 

то знай – не ще се върне в мене, 

от невъзможност тебе да обича... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??