Ако някой ден те разобичам...
Когато някой ден те разобичам,
защото няма помен от сърцето ми,
и вече никому не се обричам –
в юмруци ще втвърдя ръцете си.
Тогава тялото ми ще е чуждо.
Непознато и студено. Като лед.
Отдавна, непрегръщано от нужда.
Болезнено, забравено. От Теб.
Наистина не може да е честно –
да фантазирам как се размразявам...
Дали замръзването ще е толкоз лесно,
ако не бях осъден да забравям...
И ако някой ден в разделно време,
душата ми престане да е ничия,
то знай – не ще се върне в мене,
от невъзможност тебе да обича...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов All rights reserved.
