Ако няма какво да ти дам
И какво да ти дам в този час,
освен своите тъжни очи,
у които все още личи
утолената жажда и страст.
Просто няма какво да ти дам -
две ръце, посинели от студ,
като птици дошли в твоя скут,
изкълвали зрънцата от плам.
Бих разчекнал безмилостно аз
тези устни, заключени пак
за молитва последна и знак,
но дали ще се спреш в моя глас?!
По-добре да умра страшно сам,
като вълк из бездънни гори,
вместо с теб да осъмна в зори
и да няма какво да ти дам...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.