Ако пак си ме с поглед докоснал,
ще се пръсна на въглени живи
и още преди дъх да си вдъхнал
(те не са като мен милостиви)...
Ще те опърлят!
Ако пак си ме с глас преобърнал,
ще се втечня на хиляди литри
и още преди вик да си върнал
(на играта ни те са арбитри)...
Ще те удавят!
Ако пак ни кръстоса съдбата
двата пътя безпътни, самотни, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up