Ако пак си ме с поглед докоснал,
ще се пръсна на въглени живи
и още преди дъх да си вдъхнал
(те не са като мен милостиви)...
Ще те опърлят!
Ако пак си ме с глас преобърнал,
ще се втечня на хиляди литри
и още преди вик да си върнал
(на играта ни те са арбитри)...
Ще те удавят!
Ако пак ни кръстоса съдбата
двата пътя безпътни, самотни,
край ще бъде това на играта
(а присъдите ни - доживотни)...
Ще се обикнем!
© Череша All rights reserved.