Feb 8, 2019, 1:14 AM

Ако си честен, си в графа – различен

  Poetry
814 9 10

Откакто свят светува

все мазният отгоре плува.

            Радой Ралин

 

Животът ме превърна в ироничен,

към всяка наглост станах алергичен.

И всеки жест е вече механичен,

а погледът ми толкова скептичен.

И въпреки, че исках текст лиричен,

той всъщност се оказа тъй безличен,

защото с много плам не е окичен,

а вътре е с пълнеж свръхриторичен.

 

Поне веднъж във пътя си – кармичен,

на себе си, задай въпрос логичен –

Защо печелиш, ако си двуличен,

и губиш, ако с хората си личен*?

На туй сега му казват – прагматичен,

а аз кръщавам го - Мръсник отличен.

 

Оттеглям се в покоя идиличен

и се отпускам в транс меланхоличен!

_________________________

* – честен

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Иван! И на всички поставили в Любими! Поздрави!
  • Харесва ми! Поздрави и от мен!
  • Благодаря ви - Пепи, Иржи, Дари, Ина, Наде, Васи, Ели! Цялата истина минава през три етапа - 1. Смятана е за абсурд.- 2. Насила е спирана.- 3. Приемана е за очевидност. - харесвам тази мисъл на Шопенхауер. Поздрави!
  • Играта на думи много ми хареса! Темата също! Поздрави, Дани, чудесно е!
  • Мисля като теб!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...