Запази ми едно кътче от Рая!
Ти не знаеш къде е? В сърцето ти.
Запази ми го, като бяла стая
на прозорците свещ нека свети!
И ми пускай понякога сянката!
Ти не знаеш достатъчно ли е светло?
Ами просто, изгасвайки лампата,
тихо с устни името ми прошепвай!
И прикаждай понякога спомена!
Ти не знаеш как спомен кади се?
Много просто, включвай компютъра
и две думи за мене сети се!
© Павлина Гатева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
