Ами, ако ти кажа, че сърцето ми отдавна е разбито?
И така или иначе обратно никога не си го получих...
Ако ти кажа, че всяка нощ плача тихо и скрито?
Ще ме научиш ли да се усмихвам? Аз не се научих.
Ами, ако ти кажа, че светът ми бавно се разпада?
И съм прекалено слаба, сама за да си го оправя...
Ако ти кажа, че тъй в нечии ръце ми се припада?
Ще ме хванеш ли? Така искам всичко да забравя...
Ами, ако ти кажа, че все в пакости се въвличам?
И съм една такава... все прецакана и без късмет.
Ако ти кажа, че ужасно се страхувам да обичам?
Нали няма да избягаш, ако някак си се влюбя в теб?
Защото светогледът ми е прекалено болно изкривен.
Нуждая се от ново сърце, нов свят. Болна съм и аз.
Всички хора си тръгват. Трябва да е заради мен...
Страхувам се да не свърши бързо нещото между нас.
За това ти казвам - Ако ще оставаш, завинаги остани.
И ако тръгваш, по-добре без думи още сега си тръгни!
© Диляна Георгиева All rights reserved.