Ако този сън не ме рисува
Ако този сън не ме рисува,
ако тази нощ не ме дари,
може би така ще ме жадува
само спомен искрен до зори.
Ако този миг те омагьосва,
с устни пламенни ще пиеш пак
и една мечта ще те докосва
в тишината, в падналия мрак.
Ако в твоето сърце копнежът
избуява като зряла ръж,
намери ме в този вятър нежен
и във бликналия тъжен дъжд.
Утеши тъмата закопняла
за ръцете ти със огнен дъх,
ще се върна в утро тихо, бяло
като някакъв случаен лъх.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова All rights reserved.
