Ако трябва
Ако трябва
Ще те намеря, въпреки студа
и въпреки горчивите недели.
Вярвам в невъзможни чудеса,
а вярващите - всички те са бели.
Аз като мантра, името шептя
и виждам, че пътека се проправя.
Ще те намеря, въпреки студа,
в който топлината се забравя.
Потта ми се превръща вече в лед.
Солените тревоги се втвърдяват.
Все пак съм жив и говорящ човек,
който и усмивка заслужава...
Търсенето нека продължи!
Човек е триединство поначало.
Пътеката утъпкано мълчи,
а ехото повтаря - "Бяло, бяло..."
И близкото е толкова далеч,
като начупеното на парчета цяло.
Виси над мен дамоклевият меч:
Дали е този пътят за начало?
В лабиринт се движа и вървя
към крайната си, но желана точка.
С една надежда и една мечта,
аз, ако трябва, пак ще те започна.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
