Ако Тя ми напише стих...
Ако Тя ми напише стих...
Не ми разказвай повече за бившите!
На вас мъжете ви е сякаш навик.
Жената на живота уж, ала във мислите -
все още май за друга жалиш...
Какво са болките от рани в минало?
Голяма работа! Не си единствен.
Не се преглъща, знам - обидата,
но аз защо съм ти? Сега не липсвам...
Нали си тук?! Да ме усмихваш.
Обичаш, казваш. Докажи го!
Не вярвам аз на празни приказки.
От сладки стихове не съм щастлива...
Глътни си егото, защитата!
Защото лъха безразличие.
И сякаш враг! Поне попитай ме -
дали във тоз' живот не съм отричана...
И стига вече! Че ми писна!
Не съм Жена за проба-грешка.
За моята душа - до сухо, стискана,
дори най-лекото е адски тежко...
-Какво да кажа? Съжалявам ли?
Естествено, че Да! Но без значение.
За мъж - сълзи не се прощават!
Боли ли любовта му - избавление...
Стихопат.
(DannyDiester)
© Данаил Антонов All rights reserved.
