Ako утре те няма
Ако утре те нямам, живот, и си тръгна,
то какво ли след мен ще остане...
миг от нежност и много любов,
че отгледах и аз дъщеря си.
Само тя ще ме помни до сетния дъх.
Не забравя се думата "мамо"
и след нейния пролетен дъжд
своето чедо ще носи на рамо.
Ще си спомня за мен в късен час
и понякога, скришом, ще плаче,
но сълзата изтрила завчас
ще се надвеси над малко креватче.
Ако утре от тебе си тръгна, живот,
как ще чуя най-свидното нещо,
как детето на моето дете с нежен зов
позове я със думата "мамо"...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
