Ще стопля някоя паднала звезда
преди да изстине,
преди да сбъдне
нечия чужда мечта.
А после без страх
ще я пусна...
Ще я пусна да си иде.
Ще я гледам как гасне.
Ще страдам със нея.
Но ако видя падаща звезда,
ще я погълна с очи.
Ще я побера в сърцето.
Ще я заключа в душата.
© Ивелина каменова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
