Ако заспиш...
Чаровно е да бъркаш правилата,
а те са винаги от нас написани.
Въпросите са бреме във душата,
а отговорите им все са слисани.
Ако сме жадни - още си наливаме
Омаята на Нещо над деня ни
и пишем по нощите, не заспиваме,
не искаме да тръгва от съня ни.
Мечтите ми все тебе ли преследват,
кошуто моя?! Остарях за хрътките...
Очите ти... Очите ти ме следват,
дори насън и в Калното, и в Пръхкото...
Къде е погледът, във който се изгубвах?!
Защо вали от твоите зеници?!
Орах и сях, а всъщност те погубвах
и чак сега разбрах къде отлитат птиците...
Налива като стон нощта ми вятъра.
Със вълчи вой се кичи пак Луната.
Загледах на камината театъра,
а въглените жарят по душата...
Сънувам те... Сънувам те не в Прежното,
а в Бъдното, родено от ума ми.
Ако заспиш... Ако заспиш, със нежност
ще те помилва есенно стихът ми...
© Красимир Дяков All rights reserved.
