Акорд за бели приливи и завист
По Ив. Балабанов
Ти… нямаш все още бял шал,
но устните ти крият вкуса на дъгата…
На човека до теб -
кой ли мъж не би завидял?!...
На ръце биха те носили,
биха гледали и децата ти…
Ти си свикнала да се оглеждаш
в тези гладни, орлови очи,
но не им позволяваш да видят
колко всъщност си слаба…
Вдигнала всички платна -
преминаваш през чужди мечти,
а след теб -
следа от премълчани въздишки остава…
Аз… аз съм залив - ела и платната спусни!
Обещавам – от ветрове и от бури –
като дете да те пазя!..
Уютно и тихо до скука
е в дълбоките мои води…
Но приливите…
Приливите ще изплетат белотата
за шала ти…
© Красимир Чернев All rights reserved.
