Кога и къде чу, че някои ти казал "обичам те"?

Къде се говори за твоето величие?

Без ум, без посока, навлязла в река тъй дълбока,

по кучешки плуваш, живееш и спиш.

Невикана и вечно недопоканена,

явяваш се с пълно разбиране, че те все тебе искали.

Все тебе чaкали, за тебе се молели,

по теб полудявали и с тебе се свършвали.

И как се е свършило, дори незапочнато

и как кулминация, без вярна история?

Не вярвай на тези, които ти казват,

че ти си им опитът, на теб уповават се.

Ти вътрешно знаеш, сама си погубена,

без цирка за никъде, в поклона си влюбена.

Не си нито котка, ни дявол, ни бог,

не си дори тази, която ще търсят във черния рог.

Та ти си забавната, странната, прилична на шут,

платена ирония и мъничко смут.

Харесват атракцията, търпят и цинизма ти,

а след това скуката далече отпраща ги.

И сложи отново червената маска,

сив шал от коприна, пак друга препаска.

С перото написа сценарий печален,

защото отново ще бъде прощален.

Сама се подпали и сама изгоря,

но над твоята пепел пак слънце изгря.

Прокле ги от гроба, на друг ръкопляскали,

те теб не разбирали, живота убивали.

Не си ги излъгала, че ставаш за слушане.

Поля се с величие, уви се в лъжи,

така е уютно за теб - им кажи!

Но загледа се в тъмното, там нещо блести -

гърбът на живота ти пред тебе стои.