Албум на спомени
Зареян поглед буди в мен заспала жалост,
не може той да прегори - все e запален.
За преход се глася - мятам чанта през рамо
и тръгвам към дома - дете-птичка - тате, мамо!
Там той в годините мечтите ускорява
и в златни краски полети рисува и спасява -
семейство, роден край предан с думи, с ласки,
като лястовича привързаност към стара плевня.
Не може никой да изгребва слоя човечност,
където се плоди живот, мъка, радост, вечност!
Разлиствам с целувка стар албум на спомени
и милвам в мълчание миналото скромно.
Ех, пазителю изконен на детски лудории -
огледало с весел смях, игри, рисунки
и толкова пиеси - в безкрайно лято сгряни.
В същите декори се оглеждам - стари рани
по пътища пожертвани, толкова износени,
в живот труден - но истински и плодоносен!
не може той да прегори - все e запален.
За преход се глася - мятам чанта през рамо
и тръгвам към дома - дете-птичка - тате, мамо!
Там той в годините мечтите ускорява
и в златни краски полети рисува и спасява -
семейство, роден край предан с думи, с ласки,
като лястовича привързаност към стара плевня.
Не може никой да изгребва слоя човечност,
където се плоди живот, мъка, радост, вечност!
Разлиствам с целувка стар албум на спомени
и милвам в мълчание миналото скромно.
Ех, пазителю изконен на детски лудории -
огледало с весел смях, игри, рисунки
и толкова пиеси - в безкрайно лято сгряни.
В същите декори се оглеждам - стари рани
по пътища пожертвани, толкова износени,
в живот труден - но истински и плодоносен!
© Мариола Томова All rights reserved.
