ALEA JACTA EST- (”ЖРЕБИЯТ Е ХВЪРЛЕН!”)
Беше тихо. Нямо и безгласно.
Тихо като в църква без свещеник.
Беше тъмно. Сляпо и неясно.
Тъмно като в мисли на отшелник.
Беше тъжно. И непримиримо.
Тъжно като мамината мъка.
Беше като болка нетърпимо
и отчаяно - като разлъка.
Беше змиевидно. Разтегливо.
Хлъзгаво. Неистинско. И малко.
Пукнатото огледало криво.
Нямаше и смисъл. Беше жалко.
Беше оскотял. И ти личеше.
Промени се (купили те бяха!).
Липсата ти някак си тежеше.
С времето и сълзите ми спряха.
Беше всичко. Но те преживявам.
Днес пресядаш като хляб препърлен.
Още помня. Слаба съм, признавам.
Аве, Цезар! Жребият е хвърлен!
13.07.2007 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева All rights reserved.
