Али, кози, чешми...
Али, кози, чешми...
В кафенето, скрит в кьошето,
Али си пиеше питието,
до него седнах и аз жаждата си да оправя,
а той започна живота си да ми разправя:
Погледни ме, аркадаш - Алито,
тялото ми в мазоли покрито,
че цял живот бачках упорито и умело -
за благото на цялото село.
Построих им велика чешма!
Евала, Али, всеки ми стиска ръка
и ме кръстиха - АЛИ - НОСИТЕЛ НА ВОДА!!!
После им направих мост над реката,
та лесно да си ходят по нивята!
Ашколсун, крещят и ме хвърлят нагоре
и ме кръстиха - АЛИ - СТРОИТЕЛ НА МОСТОВЕ!!!
Лодки им направих - риба да уловят,
децата им гладни да не спят!
Аферим, Али - Али пак ни спаси
и ме кръстиха - КОРАБОСТРОИТЕЛЯТ АЛИ!!!
И само веднъж - пиян като дъска,
малко... интимен станах... с една коза,
а проклетите селяни ме видяха
и като се раз кикотиха и разсмяха,
забравиха моста, лодките и чешмата велика,
че от тогава всеки ме знае и вика -
АЛИ - ЧУКАЧЪТ НА КОЗИ,
дано с чума Аллах ги порази!
Че в човешкото сърце, братко,
няма нищо сладко -
сто добрини и едно единствено зло -
и халвата се превръща на камилско лайно.
И Али, най-после млъкна,
скръбно от айрана си глътна;
и подсмърква Али,
а по бузата му сълза се рони.
И успокоявам аз Али:
Така е, аркадаш, уви,
но аз съм убеден, че и обратното важи.
Пробвай сега сто злини и едно добро
и всичко пак ще е по мед и масло,
искам да кажа, че демек,
лайното - пак ще е екмек!
Така, че забрави, Али,
Али без достойнство и без кози,
хайде гял - бурда сега,
да те черпя една боза
и бързо кажи, Али -
харна ли беше оная коза?
Р.S.
Беседа с вътрешния глас:
- А защо коза, защо не овца, по-мекичка, по-кротичка, по...
- Будала, млъкни, че ще те пусна на Али.
- С чума Аллах да те порази!
В кафенето, скрит в кьошето,
Али си пиеше питието,
до него седнах и аз жаждата си да оправя,
а той започна живота си да ми разправя:
Погледни ме, аркадаш - Алито,
тялото ми в мазоли покрито,
че цял живот бачках упорито и умело -
за благото на цялото село.
Построих им велика чешма!
Евала, Али, всеки ми стиска ръка
и ме кръстиха - АЛИ - НОСИТЕЛ НА ВОДА!!!
После им направих мост над реката,
та лесно да си ходят по нивята!
Ашколсун, крещят и ме хвърлят нагоре
и ме кръстиха - АЛИ - СТРОИТЕЛ НА МОСТОВЕ!!!
Лодки им направих - риба да уловят,
децата им гладни да не спят!
Аферим, Али - Али пак ни спаси
и ме кръстиха - КОРАБОСТРОИТЕЛЯТ АЛИ!!!
И само веднъж - пиян като дъска,
малко... интимен станах... с една коза,
а проклетите селяни ме видяха
и като се раз кикотиха и разсмяха,
забравиха моста, лодките и чешмата велика,
че от тогава всеки ме знае и вика -
АЛИ - ЧУКАЧЪТ НА КОЗИ,
дано с чума Аллах ги порази!
Че в човешкото сърце, братко,
няма нищо сладко -
сто добрини и едно единствено зло -
и халвата се превръща на камилско лайно.
И Али, най-после млъкна,
скръбно от айрана си глътна;
и подсмърква Али,
а по бузата му сълза се рони.
И успокоявам аз Али:
Така е, аркадаш, уви,
но аз съм убеден, че и обратното важи.
Пробвай сега сто злини и едно добро
и всичко пак ще е по мед и масло,
искам да кажа, че демек,
лайното - пак ще е екмек!
Така, че забрави, Али,
Али без достойнство и без кози,
хайде гял - бурда сега,
да те черпя една боза
и бързо кажи, Али -
харна ли беше оная коза?
Р.S.
Беседа с вътрешния глас:
- А защо коза, защо не овца, по-мекичка, по-кротичка, по...
- Будала, млъкни, че ще те пусна на Али.
- С чума Аллах да те порази!
© Алекс учо All rights reserved.
