Ало, скъпи...
В тиха вечер от онзи прозорец
ще се вмъкне тук - дивна луна,
чак до утрото с теб ще говори
за Животът, проблемите... Тя
ще събуди в душата ти порив,
а всред нейният светъл олтар
ще забравиш за своите тегоби
как, защо и на кой си продал
ти за жълти пари съвестта си
в прозаичния светски бардак,
назовали мнозина прекрасен,
но изпаднали после в несвяст.
А откри ли жената, прикрита
в онзи детски, оказал се блян
насред който пламтяха очите,
тя ще пита накрая... Прозрял,
че ще можеш, уви да обичаш,
ала не и с предишната страст,
ще и кажеш: Луничке отлитай
аз така пожелах. Да съм сам!
А щом тя се качи в небосклона
и в нощта се усмихне... Пак ти
ще усетиш, как той телефонът
вече с глас: Ало, скъпи. Звъни!
© Ангел Колев All rights reserved.
