May 30, 2013, 1:25 AM  

Ало, ти ли си?

  Poetry » Love
1K 0 1

Половин година се изниза от мига на съкрушение,

половината от болката не само не изчезна, утрои се,

и още всяка чаша вино ми е страшно изкушение

да те намеря, да ми кажеш любовта къде е, изпари се?

 

Броя секунди, паяжини и изпушени цигари,

всяка ми е нов въпрос и все започва със "Защо?",

как става днеска да обичаш, утре да е някак си "едва ли"

и как с нежност те изгоних, май прекалих с моето добро.

 

Все бях до теб, бях опора и смееше се само с мен,

все аз оправдавах успехите,  бях за теб най-добра 

и после предадох се, станах си твоя съвсем 

и някак си помисли, че ще ми е по-добре сама?!

 

- Господине, бихте ли подали телефона на мъжа, в когото се влюбих?

- Зависи, кой го търси? - притихнало отвърна той.

- Грехът или пък някоя случайна, не знам и аз коя съм, вече се загубих... 

- Имате грешка, аз съм Неблагодарник и този телефон сега е мой... 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...