Oct 10, 2013, 6:28 PM

Алпинисти

1.9K 0 12
"Мъже - разпенени коне, до болка втурнати натам...
До всеки връх непокорим обикновено стигат други"
Любомир Калудов

Животът днес расте, момчета,
в утробите на вашите любими.
Във неродените деца, в морето,
в нещата, дето още нямат име.

Мечтите са световна пътна карта
на всяка неизследвана посока.
Финалът някога е преди старта,
но падането - никога пред скока.

Не вярвайте на ветровете в ниското,
забийте флага на висока кула.
Морякът дири в урагана рискове,
а плъховете - свирка за акули.

Света се вижда най-добре в нозете,
небето е за смелите награда...
Остане ли непокорен, ще разберете -
от непокорени върхове се пада.

Юлия

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия All rights reserved.

Comments

Comments

  • С риск да се повторя: моят текст не е за алпинисти, в живота - върхове колкото щеш... Ама не ме карайте да обяснявам глупости на умни хора Ето линк към едно стихотворение за алпинисти - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=801

    Впрочем, би трябвало да знаете коя е Мариаяна Масларова
    ---------------------
    Без малко да забравя, привет Роз!
  • и момичета, и момичета
    Много ми хареса, страхотно послание!
  • Явно.
    Не са една и две халтурите на тема алпинизъм. След качването на Лхоце 81-ва дори и Матей Шопкин сътвори "Добре дошли, алпинисти!", а Бисер Киров се опита да го изпее вълнуващо.
    Впрочем кой е Любомир Калудов?
  • Привет, хора! Благодаря за отзивите ви! Към Константин Костов - надявам се, че е ясно, че върховете са метафора За слизането знам, че е трудно - "падането" още по... Но не знаех, че "покорен" е унизителна дума. Явно и Любомир Калудов не го знае Към Рада Димова - не за първи път ми казват, че пиша по мъжки Много не си падам по прекалено лиричните, да ги чета и да ги пиша. Радвам се, че го хареса Благодаря на всички!
  • Много добре!Напористи и малко мъжки стихове,но много,много ми хареса!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....