Алпинисти
"Мъже - разпенени коне, до болка втурнати натам...
До всеки връх непокорим обикновено стигат други"
Любомир Калудов
Животът днес расте, момчета,
в утробите на вашите любими.
Във неродените деца, в морето,
в нещата, дето още нямат име.
Мечтите са световна пътна карта
на всяка неизследвана посока.
Финалът някога е преди старта,
но падането - никога пред скока.
Не вярвайте на ветровете в ниското,
забийте флага на висока кула.
Морякът дири в урагана рискове,
а плъховете - свирка за акули.
Света се вижда най-добре в нозете,
небето е за смелите награда...
Остане ли непокорен, ще разберете -
от непокорени върхове се пада.
Юлия
До всеки връх непокорим обикновено стигат други"
Любомир Калудов
Животът днес расте, момчета,
в утробите на вашите любими.
Във неродените деца, в морето,
в нещата, дето още нямат име.
Мечтите са световна пътна карта
на всяка неизследвана посока.
Финалът някога е преди старта,
но падането - никога пред скока.
Не вярвайте на ветровете в ниското,
забийте флага на висока кула.
Морякът дири в урагана рискове,
а плъховете - свирка за акули.
Света се вижда най-добре в нозете,
небето е за смелите награда...
Остане ли непокорен, ще разберете -
от непокорени върхове се пада.
Юлия
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Всички права запазени
Ето линк към едно стихотворение за алпинисти - 
