АМАН
Изви си кръшната снага,
подскокна леко, завъртя се,
напълни пустия мегдан,
подкани селото на танци!
....
Облече бялата си риза,
пристегна синия сукман,
на шията гердан наниза-
пендари златни...
Че аман!
Аман от болести и суша,
от вой на баби и сълзи,
сърцето момино не слуша,
за сватбено хоро тупти.
Очите черни пожълтяват,
ръцете бели - суха слама,
нозете само се не дават,
играе им се, нямат срама!
И нека пусти опустеят
срамът и къщната постеля!
Примира песни да се пеят,
цветя мегдана да застелят!
Че чака, пуста да остане,
онази черна, душна чума
придумва я да и пристане,
да и хариже свойта дума!
...
Изви се шия тънковита,
развя се везана забрадка,
снагата болна - медна пита,
а устни пръхави - по-сладки
превърна танца под небето,
от жега склупило клепачи.
И пали слънцето проклето,
а майка жална тихо плаче!
Дотича село на хорото,
моми и момци, млади, стари,
със весел глъч и силен тропот,
със звън омаен на пендари
онази, черната, да погнат,
че в дън земя да се покрие,
та дваж и триж да я заровят,
да пукне хем, да се затрие!
Хоро поведе, завъртя го,
разтропа, разлюля мегдана,
след туй по-тиха от водата,
с усмивка, с обич и пристана!
подскокна леко, завъртя се,
напълни пустия мегдан,
подкани селото на танци!
....
Облече бялата си риза,
пристегна синия сукман,
на шията гердан наниза-
пендари златни...
Че аман!
Аман от болести и суша,
от вой на баби и сълзи,
сърцето момино не слуша,
за сватбено хоро тупти.
Очите черни пожълтяват,
ръцете бели - суха слама,
нозете само се не дават,
играе им се, нямат срама!
И нека пусти опустеят
срамът и къщната постеля!
Примира песни да се пеят,
цветя мегдана да застелят!
Че чака, пуста да остане,
онази черна, душна чума
придумва я да и пристане,
да и хариже свойта дума!
...
Изви се шия тънковита,
развя се везана забрадка,
снагата болна - медна пита,
а устни пръхави - по-сладки
превърна танца под небето,
от жега склупило клепачи.
И пали слънцето проклето,
а майка жална тихо плаче!
Дотича село на хорото,
моми и момци, млади, стари,
със весел глъч и силен тропот,
със звън омаен на пендари
онази, черната, да погнат,
че в дън земя да се покрие,
та дваж и триж да я заровят,
да пукне хем, да се затрие!
Хоро поведе, завъртя го,
разтропа, разлюля мегдана,
след туй по-тиха от водата,
с усмивка, с обич и пристана!
© Катя All rights reserved.
