Амарант
Амарант
Сънувах амарант.
С идеи невъзможни
на художник-дебютант
осъмнах във тревожност.
Ще рисувам амарант!
Но амарант рисувал се
с перо от Феникс
в амброзиев нектар топено.
Нищожна твар пред майката вселена,
разплаках се от яд
и срязах свойте вени!
От крилете на копнежа млад
оскубах аз перата бели!
Кървя, топя, рисувам по стените
на душа от фактите надвита -
дом едничък и единствен храм,
сринат в безнадеждност.
Всичко плам!
Изгарят моите одежди.
И поглеждам:
Аз съм малък амарант.
© Милена Джинкова All rights reserved.
