Амазонка
Когато замълчи една жена,
а мълниите в погледа ù стихнат
и някак си покорна и добра
заправи всичко, както ти се иска...
Когато се изгуби у дома
и всичко ù изглежда непознато,
а слепи за гнева и радостта
очите ù по-сухи са от пясък...
Когато сутрин в тихото легло
на педя-планина осъмва будна
и свита в таралежово кълбо
те вижда чумав, ако я целунеш...
Когато Адът - нейната душа,
изгони и последния си дявол,
а всичките ù грешки до една
изтрият с гума ангелчета в бяло...
В безсрочен отпуск бързо изчезни
и дай ù време въздух да подиша.
Жената амазонка е, уви,
мъжът за дълго идва ù излишен.
© Гергана Иванова All rights reserved.
Браво ти!
