Jan 6, 2011, 8:01 PM

Амазонка 

  Poetry » Phylosophy
1855 1 21

Когато замълчи една жена,

а мълниите в погледа ù стихнат

и някак си покорна и добра

заправи всичко, както ти се иска...

 

Когато се изгуби у дома

и всичко ù изглежда непознато,

а слепи за гнева и радостта

очите ù по-сухи са от пясък...

 

Когато сутрин в тихото легло

на педя-планина осъмва будна

и свита в таралежово кълбо

те вижда чумав, ако я целунеш...

 

Когато Адът - нейната душа,

изгони и последния си дявол,

а всичките ù грешки до една

изтрият с гума ангелчета в бяло...

 

 

В безсрочен отпуск бързо изчезни

и дай ù време въздух да подиша.

Жената амазонка е, уви,

мъжът за дълго идва ù излишен.

 

© Гергана Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??