Годините приличат на весла -
загребват времето и те понасят
към някакъв далечен бряг желан,
на който си решил да търсиш щастие.
Ако във буря счупи се гребло,
плувецът може до брега да стигне
или да се прости със тоз живот,
по-кратък даже от едно намигване...
Но ти тръгни. И нека да са здрави
веслата ти. ( Аз от брега ще гледам.)
Напред е хоризонт, назад – забрава.
И плаването твое е победа.
© Елица Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
