Амнистия
В най-прашния ъгъл на стаята
обичта ни очаква амнистия.
Като малко, забравено паяче
си е сплела решетка от истини –
да не влизат бодливи мълчания,
нито думи, отдавна изстинали.
В тъмнина и в безсрочно изгнание
обичта ни е може би минало.
Обичта ни оставя бележки с магнит
на хладилника, до листа със покупки.
Ала твърде заети сме. Нейният вик
се топи като ехо във празна черупка.
Обичта ни сега е само бледо подобие
на онази магьосница, с поглед от огън,
скучен низ от самотни вечери и обеди,
не е дар, а проклятие сякаш от Бога.
И не зная, толкова труд ли ни коства
да поспрем, да започнем на чисто?
Трудно звучи. А е дяволски просто
за Обичта да отсъдим – амнистия.
© Даниела All rights reserved.
Много благодаря на всички за коментарите и прочита. Болно ми беше, много болно като писах този стих 
