Амнистия
В най-прашния ъгъл на стаята
обичта ни очаква амнистия.
Като малко, забравено паяче
си е сплела решетка от истини –
да не влизат бодливи мълчания,
нито думи, отдавна изстинали.
В тъмнина и в безсрочно изгнание
обичта ни е може би минало.
Обичта ни оставя бележки с магнит
на хладилника, до листа със покупки.
Ала твърде заети сме. Нейният вик
се топи като ехо във празна черупка.
Обичта ни сега е само бледо подобие
на онази магьосница, с поглед от огън,
скучен низ от самотни вечери и обеди,
не е дар, а проклятие сякаш от Бога.
И не зная, толкова труд ли ни коства
да поспрем, да започнем на чисто?
Трудно звучи. А е дяволски просто
за Обичта да отсъдим – амнистия.
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Трудните прости неща... Поздрави!
-
Много благодаря на всички за коментарите и прочита. Болно ми беше, много болно като писах този стих -
Може би е дяволски просто... за Обичта да се отсъди амнистия...
-
Любовта си е сплела решетка от истини... Много оригинално! Целият стих е една голяма истина за повечето работещи хора днес.... В стремежа си да постигаме цели, забравяме любовта в ъгъла... А Бог е любов и от любов ни създаде... Поздрави!
-
"Трудно звучи. А е дяволски просто
за Обичта да отсъдим – амнистия."
Дяволски просто... И ангелски сложно...
Рутината е болест в прогресия... -
Трудно звучи. А е дяволски просто... Хареса ми твоя поглед върху нещата! Поздрав, Дани!
-
Много ми хареса тази амнистирана обич, превърната в поезия.Wali/Виолета Томова/
-
Много ми хареса!Поздравления, Даниела!
-
Страхотна!:*
-
Може и да е трудно, но си струва.
Чудесен стих! -
Чудесно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
