mihri61 (Милко Христов)
504 1202
Feb 6, 2010, 10:45 AM

Амонитно село 

  Poetry » Civilian
547 0 9

                     На жителите на с. Горни Лом

 

Когато някой сънищата ми взриви

и нежност по клоните полепне,

въпреки че на годините ми не върви,

искам да крещя, а не да шепна.

Когато не от чувства, а от грешки

забъркана е тази взривна смес,

виновен кой е за това?

Не утре, днес, брато,

размърдай си бетонната глава!

Защо мълчиш, защо не питаш?

Кому робуваш?

Цял живот ли, само вътре в себе си,

 ще негодуваш?

Страхът за хляба ли те спира?

В душата ти е вече кратерно,

удобно е пред огледалото за онаниране,

но действието не ти е матерно.

Излез навън от този сън,

ако трябва, изпуши и през комина!

Бъди дърво, не гниещ пън,

животът ти почти отмина!

Трудно е да си с Дявола ортак

и  немял и в страх живял,

знай, ще те чака пак,

онази, приютяващата всичко глина!

 

 

© Милко Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхът за хляба ги спира. И не само тях! За съжаление.
    Поздравления!
  • Поздравления и от мен!
    Разтърси ме твоят стих!!!
  • Забележителна поезия, зад която стои твърда гражданска позиция.
    Комбинация, достойна за уважение. Моите почитания, Милко, от сърце!!!
  • ... ако взривът разпръсква нежност, повече взривове ти желая... а лавата все ще полепне по нечия Душа - събуждащо и прераждащо...
  • Бъди дърво, не гниещ пън,
    животът ти почти отмина!

    !!!
  • Страхотно!! Потресе ме гражданската ти позиция. Много проникновен и смел стих. Съгласна съм , че има бисерни фрази. Благодаря за удоволствието!!!
  • Много хубаво! Браво! Дърво си!
  • Тук се мълчи!
    Браво...
  • Страхотен стих!БРАВО!!!
Random works
: ??:??