Амонитно село
На жителите на с. Горни Лом
Когато някой сънищата ми взриви
и нежност по клоните полепне,
въпреки че на годините ми не върви,
искам да крещя, а не да шепна.
Когато не от чувства, а от грешки
забъркана е тази взривна смес,
виновен кой е за това?
Не утре, днес, брато,
размърдай си бетонната глава!
Защо мълчиш, защо не питаш?
Кому робуваш?
Цял живот ли, само вътре в себе си,
ще негодуваш?
Страхът за хляба ли те спира?
В душата ти е вече кратерно,
удобно е пред огледалото за онаниране,
но действието не ти е матерно.
Излез навън от този сън,
ако трябва, изпуши и през комина!
Бъди дърво, не гниещ пън,
животът ти почти отмина!
Трудно е да си с Дявола ортак
и немял и в страх живял,
знай, ще те чака пак,
онази, приютяващата всичко глина!
© Милко Христов All rights reserved.
