Аналгетично от разума
Настроението ми се представи
костюмирано в цинични цветове.
- Да пием по кафе?
Очите му се взираха във опакото
на съзнанието ми.
Не знам защо отвърнах с лаконичното:
„Добре”.
На слънцето му стана топло и...
се скри на сянка.
Топло ми е и на мен,
а кафето е горещо.
Езикът ми изгаря от нахалните му
злободневия.
Защо сме само аз и моето нелепо настроение?
Сянката на здравия ми разум
мина край оградата на вмирисаното кафене.
Безсилието ми се обеси...
... на нерва на настроението, защипан в ставите
на ревматичните му колене.
Догоних сянката.
Дори не информирах събеседника
с костюма във цинични цветове, че...
... отивам да събудя слънцето -
спокойно да изгрее, пък и да поканим хладното...
в панóто на деня да се вплетем.
Илюзии???
© Георги Колев All rights reserved.
Кой, къде, защо, с кого?