pureblack (Георги Колев)
100 377
Oct 11, 2009, 5:17 PM

Аналгетично от разума 

  Poetry
970 0 11

 

 

Настроението ми се представи

костюмирано в цинични цветове.

- Да пием по кафе?

Очите му се взираха във опакото

на съзнанието ми.

Не знам защо отвърнах с лаконичното:

„Добре”.

 

На слънцето му стана топло и...

се скри на сянка.

Топло ми е и на мен,

а кафето е горещо.

Езикът ми изгаря от нахалните му

злободневия.

Защо сме само аз и моето нелепо настроение?

 

Сянката на здравия ми разум

мина край оградата на вмирисаното кафене.

Безсилието ми се обеси...

 ... на нерва на настроението, защипан в ставите 

на ревматичните му колене.

Догоних сянката.

 Дори не информирах събеседника

с костюма във цинични цветове, че...

... отивам да събудя слънцето -

спокойно да изгрее, пък и да поканим хладното...

в панóто на деня да се вплетем.

Илюзии???

 

© Георги Колев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??