Feb 18, 2005, 12:11 AM

Андрога ІІ (посвещавам на себе си)

  Poetry
1.1K 0 1

 

 

 

Искам
да съм вихъра
отнесен,
който брули хълмове
и разклаща клони -
твоите.

Искам
да съм влагата,
в която втасват
нагоните
и поникват нощите
на 1001 шехерезади.

Искам
да съм жаравата
на босоногите
терзания,
която
разпалва страстите
и изпепелява.

Искам
да съм опората
на мъхчето между ствола,
а от хармонията ни
да вибрира небето
и полудялата степ
едновременно.

Искам
да съм най - мощната стихия -
Човека,
който е
с теб,
в теб
и в Бога,
който
Е.

Искам
да съм_сме и петте в едно - АНДРОГА.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...