Ангел
Когато се вгледам дълбоко в очите,
когато със устни докосна лицето
във мен като луда душата потрепва
и слънчева ласка нахлува в сърцето.
Сълзи на мига във очите нахлуват,
но не на тъга, а от искрена радост!
Че в двете си топли ръце аз прегръщам
най-истински чистия извор на младост.
Че ти си до мен като сянка, аз зная
и в плен е на тебе туптящо сърцето.
Плен сладък, неземен, вълшебна омая,
която възнася душата в небето.
“О, Боже, кажи със какво съм заслужил
да бъда на ангелска ласка обричан?”
А Ангелът кротко и нежно се сгуши
и тихо с усмивка прошепна “Обичам”!
© Чичко Тревичко All rights reserved.
