Mar 30, 2017, 11:40 PM

Ангел

  Poetry » Love
1.3K 0 2

 

Разтвори крилата си

и покрий ме с тях.

Защити ме от слънцето

и луната - заслепяващи.

Прегърни ме в топлината

на чистия си дух.

Заведи ме на небето

при лъчите и звездите,

който светлината

неизмъчваща са в пътя.

И веднъж и завинаги 

да ги докоснем в мечтите си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Аниезе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...