Ангел
Искам
да имам ангел за слуга.
От болката ми да замеси хляб,
да го забрави в огъня
и после въглена
да хвърли в зейналата паст на
Цербер.
Искам
от ангелските си криле
да ми подостри хиляди пера,
за да заключа в паметта си
всеки миг,
а малкото ключе
да хвърли в зейналата паст на
Цербер.
Искам
с кристалната си чистота
да спре потока демонична кръв,
прелят във вените ми от
безименни хирурзи
и с капките останала ми доброта
да ме изправи
срещу зейналата паст на
Цербер...
Искам
от сълзите ми водоскоци да направи,
оковите ми да са гривни кехлибар,
ръцете ми да бъдат корени
на вододаващи цветя,
в леха сапфири
да намери място
за дрипите на древната ми нежност
и да очаква да покълне
тя...
Искам
да имам ангел за слуга
и зейналата от почуда паст на
Цербер
да бъде
не бездънна черна яма,
а врата!...
© Диана Маринска All rights reserved.
