Лети, дори
да си безкрила птица!
Гори, дори
с последната искрица!
Бъди усмихната,
когато те разпънат
и истинска, дори
почернени да те презират.
Красива си и вечно млада,
щастлива и с разбитото сърце.
Дори обречена на клада,
любов ти носиш в своите ръце!
Сълзите не прикривай,
душата ти е ангел бял,
с нежността си ти помилвай
всеки грешник сляп.
И щом огледа се в очите ти,
да види онзи тъмен гроб,
от който си спасила ти
и дала си му нов живот...
© Теодора Драгиева All rights reserved.