Jun 4, 2008, 9:37 AM

Ангел

  Poetry
768 0 7

Лети, дори

да си безкрила птица!

Гори, дори

с последната искрица!

Бъди усмихната,

когато те разпънат

и истинска, дори

почернени да те презират.

Красива си и вечно млада,

щастлива и с разбитото сърце.

Дори обречена на клада,

любов ти носиш в своите ръце!

Сълзите не прикривай,

душата ти е ангел бял,

с нежността си ти помилвай

всеки грешник сляп.

И щом огледа се в очите ти,

да види онзи тъмен гроб,

от който си спасила ти

и дала си му нов живот...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...