Ангел
Ангелите бяха основно виновни
да хванеш изстиналата ми ръка,
когато потъвах във води отровни.
Рай ли бе, или земна душа?
Ангел бе ти - да ме превеждаш,
огъня адски пред мен с приятелство да разреждаш.
Бяла птица бе - с мен да летиш,
Ангел бе - живота ми успя да подредиш.
Райската градина в душата си събрала.
С твоите слънца - луните ми огряла.
И ако раят прилича поне малко на теб,
не ме е страх да умра, да прекарам там век.
И дори да знаеш ти, че моята луна греши,
слънцето ти пак за мен блести.
Ангел си и ти благодаря,
че можеш да си ми приятелка сега.
Просто така, без посвещения.
© Росица Саси Дамянова All rights reserved.
