Ангел ли си? 

Или така е името ти само.

Обичаш ли? 

В нощите в които си сам

идва ли тя при тебе? 

Целува ли устните ти, 

лекува ли твоята болка? 

Тъжно е, тъжно е да бъдеш изоставен. 

Изоставен от мечтите, надеждите.

А ние можехме да бъдем? 

Можехме да бъдем всичко. 

Не искам да тая надежда пак, 

за неща над който не мога да имам контрол. 

Дори и Ангел да си, 

пак не вярвам, 

носиш болка! 

Раняваш като всички, 

стреляш на посоки.