Ангел без крила
Ангел без крила
Дъхвам ангелски рисувано в скала,
там, където спя със ветровете.
И през прореза, накъсан от дъжда,
плисвам спомени солени, неотнети.
Скършени криле във съхнещо листо
с избеляло, слънчево във цветовете,
отмаяла с тях потъвам в бледото кресло,
в земното дихание измислено ще свети.
Във мъгливата магия на космична красота
със измамна мъдрост, вихрена през вековете,
стене ангелски в бялото на любовта,
скършени криле горят в падащи комети.
В шепнещото, дрезгаво на песента,
в мрачните нестихващи куплети.
В дланите полагам вяра на една дъга,
рея се из пътища на ангели, отнети.
Във рисуваното на човешката душа,
тайнствено покълнала във крехко цвете,
сипе ангели във звездна тишина,
пресушена с устрелова проповед на вековете.
© Ванина Константинова All rights reserved.
