Ангел или Човек
Тихи стъпки по двора ридаят,
обикалят и търсят врата.
Тази нощ ли небето вещае
седем пълни луни самота?
Вътре, в хола ми, лампите греят.
Печка чудо... Зелено дърво...
Под прозореца ангели пеят,
че е вече дошло Рождество.
В тоя миг някой плахо почука.
Ангел свят ли бе или Човек?
Откъде бе намерил пролука,
да се върне от много далек?
Нямах сили дори да се радвам.
Самотата ми стана мираж.
Всеки удар бе сребърна сватба
на часовника... Бързаше дваж
по-забавено... Сякаш изтича
не година, а целият век.
На вратата, със стръкче кокиче,
ме посрещна обичан Човек.
© Елия All rights reserved.
