Ангелче
Ангелче си ти...
дошла във късни нощи,
със приказни очи,
обичаш ли ме още?
Усмихнати лъчи,
мансардата ми тясна,
ах, колко си личи
в походката ти страстна!
Подарък ли си ми
до теб да се събудя,
в любовни тишини
по устни да се губя.
Ела, до мен седни,
без дъх останах вече,
със поглед две луни
душата ми съблече.
А тя е луда жар,
гори и пали тръпки,
без ключ и катинар,
не се бави, пристъпвай!
С притворени очи,
сърцето буйно щрака,
под сплита от звезди
целуна ли ме - чакам!
© Красимир Трифонов All rights reserved.
